Мексико 1986: Епохата на Диего Марадона

Пътят към Мексико

Световното първенство през 1986 г. се проведе между 31 май и 29 юни. Първоначално домакинството бе поверено на Колумбия, но поради финансови затруднения страната се отказа, отваряйки вратата за Мексико, които приеха форума за втори път в историята си. Стадионите в страната се превърнаха в арена за едно от най-впечатляващите индивидуални представяния, записвани някога на спортен форум.

Драмата на елиминациите

Груповата фаза премина без големи изненади, с изключение на отпадането на полуфиналиста от Евро 1984 – Португалия, които бяха шокирани от Мароко. Унгария претърпя истински колапс, губейки с 0:6 от СССР и отпадайки след разочароващо представяне, белязано от единствена победа над аутсайдера Канада.

Бразилия пристигна с големи амбиции, водена от звезди като Сократес, Зико и Карека. Техният поход спря на четвъртфиналите срещу Франция в Гуадалахара – мач, останал в историята като класика. След 120 минути борба, дузпите сложиха край на надеждите на селекцията на Теле Сантана. Франция, която преди това елиминира Италия, в крайна сметка отстъпи на Западна Германия с 0:2 в полуфинален двубой.

Марадона и „Ръката на Бог“

В другия полуфинал Марадона блесна с два гола срещу Белгия, но светът все още обсъждаше четвъртфиналния двубой срещу Англия. Там се случиха двете най-емблематични ситуации в кариерата му: първо, гол с ръка, който той дръзко нарече „Ръката на Бог“, и минути по-късно – солов рейд през почти целия отбор на Англия, определян като най-великия гол в историята на световните първенства. Тимът на Боби Робсън нямаше сили да отвърне на аржентинския капитан.

Финалният триумф

На финала Аржентина поведе с 2:0 срещу Западна Германия. Въпреки че Лотар Матеус бе натоварен със задачата да неутрализира Марадона по инструкции на Франц Бекенбауер, аржентинската звезда успя да направи разликата. Германия изравни за 2:2, но в края на мача Марадона изведе Хорхе Буручага сам срещу вратаря, който оформи крайното 3:2. Аржентина стъпи на световния връх за втори път, а Диего Марадона се утвърди като абсолютен господар на футболната игра.

Голмайстор на турнира: Гари Линекер (Англия) — 6 гола

Състав на шампионите: Пумпидо, Батиста, Браун, Буручага, Кусиуфо, Марадона, Валдано, Енрике, Джусти, Олартикоечеа, Руджери, Ислас, Зелада, Алмирон, Бокини, Борги, Пасарела, Клаусен, Гаре, Паскули, Тапия, Тробиани

Треньор: Карлос Биларду

Мач с най-много голове: Дания — Уругвай 6:1

Общ брой голове: 132 | Средно на мач: 2,54

Мач с най-висока посещаемост: 114 600 зрители (финал Аржентина — Западна Германия) | Средна посещаемост: 46 020